прекъсване на бременност
“Забранете абортите, но незаконните абортите няма да спрат. Жените просто ще ги правят незаконно и ще умират!”
Или поне така се представят аргументите… Но фактите, дори и отегчителни сами по себе си, показват точно обратното в Чили.
Наскоро в Дъблин, Ирландия, започна нова кампания, която се стреми да сложи край на употребата на термина „несъвместими с живота“, който се ползва, за да се опише неродено дете, което е диагностицирано пренатално с ограничаващи живота състояния.
Ултразвукът е дал на човечеството “прозорец” към утробата на бременната жена и поради тази причина защитниците на живота работят за прокарване на законодателство, позволяващо на майката да види нероденото си дете, преди да пристъпи към аборт.
През октомври 2012 , Матилда Тристрам открила, че заедно със съпругът ѝ Том очакват първото си дете. Те винаги били искали да бъдат родители и били развълнувани. За нещастие, още в началото на бременността си, Матилда започнала да усеща остри стомашни болки.
Десетки хиляди испанци излязоха на протест в Мадрид, заплашвайки да накажат правителството на изборите следващата година, ако то не поднови плана за ограничаване достъпа на жените до аборти, предаде AFP.
Когато Том и Карен научили, че ще им се ражда трето дете, те се притеснявали преди всичко за материалното си благосъстояние и доколко би им било възможно да изхранят още едно гърло. По това време Карен била на 39 г. и решила да се подложи на теста на Барт, чрез който е възможно да бъде установено дали едно бебе е носител на синдрома на Даун.
Наскоро бях говорител на една удивителна конференция на защитниците за живота в щата Вашингтон. След речта ми една жена се приближи до мен и ми каза, че наистина трябва да смекча тона на речта си. Тя каза, че е сигурна, че речта ми ще обиди някои хора и че би трябвало да намеря общ език с тези, които подкрепят аборта.
Каръл Евърет е била собственик на две клиники за аборти и директор на четири. В един момент тя става защитник на живота и сега разказва своите преживявания.
Майка от Франция разказва за загубата на двете си ходила, дясната си ръка от лакътя до китката и лявата си ръка след ампутация в една ужасяваща и реална история, илюстрираща как абортът вреди на жените.
Мъжете и жените, които обмислят да се занимават с аборти като професия, трябва да преодолеят естественото си отвращение към насилието. Те трябва да заглушат съвестта си и да са готови ежедневно да унищожават човешки живот. Ако не могат да направят това, няма да могат да извършват аборти.
Аз съм Аби Джонсън и в продължение на 8 години помагах за убийството на неродени бебета. Как не можех преди да видя истината?!
Всеки ден в България се регистрират приблизително около 100 аборта, от които според официалната статистика около 30% са спонтанни. Разбира се, начина на подаване на данни и заниженият контрол в лечебните заведения за такива процедури, едва ли дава ясна картина за реалната ситуация. Възможно е абортите да са в пъти повече, а нелегалните да са поне 10, 20 или повече процента.