Може би вече си на възраст, в която имаш деца. Или пък все още очакваш своето първо дете, което някой ден ще се появи на този свят. Но сега си представи само за миг, че имаш своята нежна рожба – едно малко безценно съкровище! Представи си, че това крехко мъниче, което е по-скъпо от всичкото злато на света, се отпуснало на корема на майка си и леко го поритва от време на време, докато движи енергично ръчичките и крачетата си сякаш безконтролно насам-натам, усмихва се и се мръщи странно от време на време, а после лапа и смуче пръстчето си лакомо; накрая унесено заспива, клюмвайки леко главичка настрани, само за да се събуди малко по-късно и всичко да започне отначало… Да гледаш това е удивително, забавно и уникално преживяване и наистина всяка секунда, прекарана с него е безценна, нали?
А сега си представи, че малкото детенце не се намира от външната страна на корема на майка си, а от вътрешната – в утробата, но просто е доста по-малко на размер. И защо да не можеш да си го представиш, когато всички действия, описани по-горе, със сигурност ги прави всяко едно неродено дете след деветата седмица от началото на бременността на майката. Малкото човешко същество вече може да движи ръчичките и крачетата си, да упражнява ежедневно мускулите на лицето си с усмивки и мръщене, да се отблъсква от стената на матката и поставя пръстчетата си в устата си. Това е един безценен нов човешки живот с малко туптящо сърце от 21-вия ден на своето начало – живот на едно неродено дете, което често заспива и се събужда в своята майка до деня, в който (може би) ще види лицето u…
Разбира се, някои от четящите тези редове ще се възпротивят и ще заявят, че написаното не може да е вярно, защото десетилетия наред сме били заблуждавани, че детето в майката не е нищо повече от „купчина клетки“ и „неоформени тъкани“, но всеки, който желае да знае истината, лесно може да я открие. Съвременните технологии на видеозони, 3D и 4D ехографски изследвания, видеоклипове и снимки ни откриха вълшебния и интригуващ свят на неродените деца. Сега ние знаем как изглеждат те, как се развиват и какво правят в утробата на майките си още от самото начало. Знаем, че детето има собствена ДНК, собствена кръвна група, уникални отпечатъци на пръстите си и пол, който приблизително в половината от случаите е различен от този на майката – мъжки. Повече от ясно е, че детето в майката не е част от нейното тяло, а съвсем отделен човешки индивид. Но дали това променя общественото мнение по този толкова важен въпрос? За съжаление, в повечето случаи, не. Ние сме придобили изкривени нагласи за ценността на човешкия живот и важността му, защото с годините нашата ценностна система постепенно е деградирала до морално безразличие.
Днес, абортите на човешки същества, са навлезли изключително силно в съвременната култура като начин за справяне с всяка нежелана бременност. Причините за това могат да се търсят много назад в историята, но могат лесно да бъдат открити в последните 100 години човешка история, когато в бившия Съветския съюз, Германия, Швеция, Исландия и други държави, известни със своите евгенистични1 политически методи по онова време, абортите по желание биват масово разрешени, за да може да се прави селекция на човешките същества в зависимост от тяхната раса, пол, произход, здравословно състояние и други фактори. Така абортите се превръщат от смятани преди за убийство2 на неродени човешки същества в обикновено справяне със социални и обществени проблеми.
Сега, в края на 20 и началото на 21 век, почти никой не иска абортът да бъде наричан с неговото истинско име в общественото пространство, защото всеки, който дори споменава думата „убийство“ бива нападнат и заклеймен като старомоден, средновековен и фанатик. Но, ако само за малко спрем да използваме заучените клишета и се опитаме да осъзнаем действителността на това деяние, може да стигнем до съвсем други заключения.
Например, ако някъде в Космоса бъде открита една жива клетка, няма ли да кажем, че сме открили живот? Със сигурност. Но, ако е така, защо тогава в майката новия човешки живот не може да бъде приет за такъв? Или пък, ако някой вземе една бременна котка и извади малките котенца от нея, накъсвайки ги с остри щипки на малки парчета, събирайки ги в буркан, дали ще приемем това за нормално и няма ли да осъдим веднага този човек за „нечовешка“ жестокост към животните? Вероятно да. Тогава, защо когато бременна майка позволява да извадят малкото u неродено дете (или дори близнаци) по същия начин, ние казваме, че това не ни интересува и си е само нейна лична работа?
Примерите могат да бъдат много, но е факт, че днес човешкия живот често не се цени дори колкото този на бездомните кучета или котки. От друга страна всеки искрен и мислещ човек е наясно, че ако определено деяние е записано в закона като приемливо за обществото, това не го прави задължително да бъде и морално такова. Например, по времето на хитлеристка Германия законът е позволявал и насърчавал избиването на евреите, а преди премахването на робството, законът е позволявал робите да не бъдат считани за хора и бъдат убивани безнаказано от господарите си. Бихме ли могли да приемем такива закони днес за морално правилни? Със сигурност не.
В деня, в който четеш тази статия, средно около 100 деца в България ще бъдат целенасочено абортирани, а от началото на законното разрешаване на абортите в страната ни около 6 милиона неродени българчета са изгубили живота си чрез аборт. Този инфатицид3 и геноцид може да бъде спрян единствено, ако обществото ни има истинска позиция в защита на човешкия живот, а не само такава на думи.
Дали за майката и бащата би имало значение, от коя страна на корема се намира детето, ако ценяха живота на всяко човешко същество? Дали, ако фетусът (от латински: потомък, потомство) можеше да говори, нямаше да зададе въпроса: „Мамо и тате, и вие мили хора, важно ли е къде живея, за да ме оцените като човек?“
Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет
Сдружение „Избор за живот“
