„Имате ли деца?”, попита един колега докато гледаше моя стара семейна снимка, на която съм заобиколена от племеннички и племенници. Помагаше ми да се преместя в нов офис, а моят ум бе съсредоточен върху многото други задължения, които ме затрупваха. Той продължи да ми говори и сподели, че със съпругата си са осиновили двама близнаци от Гватемала. Аз обаче бях достатъчно разсеяна и отвърнах просто „Чудесно!”, след което диалогът продължи в друга посока.
Когато насочих мислите си към това как да промотирам темата на тазгодишната Програма за Уважение на Живота, наречена „Отворете сърцата си за живота”, осъзнах, че съм намерила това, което търся. Фразата, заимствана от Папа Франциск, ни напомня, че културата на смъртта води началото си от културата на отхвърлянето. По някакъв тривиален начин, ние често поставяме собствените си желания пред нуждите на другите. Аз, например, бях поставила списъка със задачите си пред желанието на колегата ми да сподели подробности за осиновяването на децата си.
Както Папа Франциск каза наскоро: „Всички ние трябва да се грижим за живота, да го закриляме със нежност и топлина … да дадем живот значи да отворим сърцата си, а да се грижим за живота – да се отдадем с нежност и топлина на другите, да милеем за тях в сърцата си.”
Христос ни призовава да отворим сърцето си, да пожертваме собствените си желания и да възлюбим другите щедро и милостиво.
След като разбрах, че моят прибързан отговор не съответства на този призив, се върнах при колегата си и го помолих да ми разкаже историята на семейството си. Слушах внимателно как той описваше болката, която жена му е преживява при извънматочната си бременност и как след това решили да прибегнат към осиновяване.
Двойката е трябвало да попълва купища документи и да приема посещения от социални работници и пожарни експерти. Дори и след като били одобрени за осиновяване, все още съществувала голяма доза несигурност. Семейството трябвало да приеме риска да не знае нищо за живота на биологичните родители на децата, както и факта, че може да не им изпратят никой в продължение на месеци или дори години.
Двамата се съгласили да осиновят повече от едно дете, което включвало и възможността децата да са родни братя или сестри. Скоро от агенцията им се обадили с новината, че са избрани да осиновят братя близнаци от Гватемала, като при това споделили, че при тях никога не са идвали близнаци от тази страна, защото обикновено не успявали да оцелеят. През февруари следващата година, семейството отпътувало за Гватемала, за да срещне и прибере у дома синовете си. „Беше невероятно. Вече бяхме едно семейство”, каза колегата ми. „Процесът по осиновяването бе голямо предизвикателство, но си струваше.”
Да отвориш сърцето си за живота значи да обикнеш онези, които Бог поставя на пътя ти, дори и това да ти се струва неудобно и отнемащо време. Това, че изслушах историята на колегата ми, не само му помогна да почувства подкрепата ми, но и аз самата научих много от неговия опит. Натрупах знания за осиновяването и станах по-ревностна негова застъпница пред останалите. А обиквайки човека, който стоеше пред мен в този момент, усещах, че и сърцето ми се отваря по-широко за Божия план за живота.
Всеки ден ни предоставя много възможности да бъдем отразители на Христовата любов за другите. Като празнуваме Месеца на Уважението на Живота този октомври, нека си спомним и отворим сърцата си за всеки, който Господ поставя на пътя ни, да се молим и да обичаме тези хора от цялото си сърце.
Автор: Мери МакКлъски
Източник: LifeNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/11/03/open-your-hearts-to-life-consider-blessing-a-child-through-adoption/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
