Девет месеца Адам живял в утробата на майка си, където бил на сигурно място до деня на раждането си. Скоро след това обаче е изоставен в болница в Индия, защото се родил със сериозни физически недъзи. Никой от семейството му не го искал, никой не отворил сърцето и дома си за него. Адам бил дете, чиито живот мнозина в тези Съединени Щати на изобилието биха заклеймили като безполезен.
Когато лекарите казали на семейството му, че не могат да го изоставят просто така, те съвсем откровено отговорили, че другият вариант е да го убият. Или като се върнели в селото там щели да го отровят.
Така Адам останал в болницата в очакване на истинското си семейство. Не се наложило да чака дълго. В същата болница работело младо семейство, женени от 6 месеца. Раджа Полрадж бил психиатър към болницата, а Джесика Кукси Полрадж медицинска и обучаваща сестра. Те разбрали за изоставеното дете и отишли да го видят.
Семейство Полрадж обикнали Адам от пръв поглед. Лекарите ги предупредили, че той няма да живее още много, може би само няколко седмици. Но въпреки това семейството го осиновило. Джесика пише в своя блог: „Докато четяхме посланието на св.ап. Павел до Римляни, глава 8, си припомнихме, че ние също сме осиновени от Бога и сме Негови синове и дъщери. И когато Адам бе изоставен в нашата болница поради физическите си недъзи, се замислихме за собственото си духовно състояние преди да бъдем осиновени, и за прекомерната и жертвоготовна Божия любов, която ни е направила Негови деца и ни е спасила.”
Адам бил диагностициран като болен от синдрома на Барцокас-Папас, рядко заболяване, причиняващо физически недъзи. Той бил роден без клепачи и нос, с цепнато небце, множество деформации на ръцете и сраснати крака. Мозъкът, белите дробове и сърцето му били здрави. Много бебета с този синдром умират още в утробата или малко след раждането. Има само 24 познати случая с подобно заболяване. Раджа и Джесика били посъветвани просто да осигурят на Адам спокойни последни дни.
Но семейството се обърнало за помощ към свои приятели и един имейл до техен близък в UNC Hospital в Чепъл хил довел до чудото, което те очаквали. Два месеца след раждането си, Адам бил в Северна Каролина, където започнал първият цикъл от операции, включващи изграждане на клепачи и поправяне на цепнатото небце.
Операциите били скъпи, но скоро се основал фондът „The Baby Adam Fund”, в който за кратко време се събрали $140,000 в помощ на Раджа и Джесика за необходимите медицински грижи за Адам. Всъщност, въпреки лошите прогнози на лекарите, след няколко седмици Адам ще навърши две години. Той вече е и батко.
Тази седмица той се сдоби и с ново небце. Това ще му даде възможност да започне да се храни и да говори. В бъдеще ще може да използва протези за ръцете и краката си.
Но дори и без тези дарове, Адам, чието семейство го считало за проклятие, се радва на любов и щастие. Той е пълен с енергия, боричка се с брат си и е като всяко малко дете.
В интервю за местния канал на телевизия ABC, Раджа казва: „Смятам Адам за много красив. Често гледаме на ненормалните неща по един особен начин, но пропускаме красотата, която се скрие зад тях, зад тези така наречени недъзи.”
Джесика и Раджа са обикновени хора, които откликнали на отправения към тях Божий призив. Те срещнали дете, нуждаещо се от любов, дом и семейство, и му ги осигурили. В това отношение тяхното семейство е идеален пример за духа на правото на живот. За това, че всеки живот е ценен и смислен, и красив.
Всеки е обичан от някого.
Нанси Фландърс е майка и домакиня, която пише за родителство, деца със специални нужди и правото на живот. Тя е щастлива майка на три енергични малки момиченца, едното от които има генетичното заболяване цистофиброза и тя прекарва свободното си време в набиране на средства за изследвания свързани с лечението на заболяването. Можете да прочетете повече в личния и блог на адрес www.ChronicAdmissions.com.
Публикуваниос разрешението на LiveActionNews
Автор: Нанси Фландърс
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifesitenews.com/news/life-of-the-week-couple-adopts-baby-whom-others-called-a-curse
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
