Аз съм типичната пълна отличничка на 16 г. с изгледи за блестящо бъдеше. Сигурно си мислите,че няма защо да се чувствам подтисната. Преживях много неща. Бях пристрастена към алкохола и Викодина, но сега това е минало. Взех се в ръце и отново тръгнах на училище. Открих, че училището ми харесва и ме бива в науките, но ако някой ме помоли да се самоопределя с една дума, то тя ще е „убийца”.
Направих аборт в деня преди празника на благодарността през 2012. Убих второто си дете и сега ужасно съжалявам . Загубих единственото, което можеше да ме спаси. Знаех, че е рисковано да забременея отново, но просто никога не се замислих,че ще последва аборт. Сега се опитвам да го преодолея, да запазя вътрешния си мир, но сякаш времето не ми стига и се оглеждам за някакъв лист с отговори, вместо да ги открия сама. Неудобно ми е да помоля за помощ. Смятам, че си заслужавам страданието, защото сама си го причиних. Срамувам се от себе си не защото забременях на 16, а защото постъпих егоистично вместо като зрял човек. Носех отговорност за детето си, а се провалих. Това ме прави неудачница. Няма значение колко шестици има в бележника ми, за онова, което наистина си струваше, не направих нищо. Този аборт съсипа не само живота ми, надеждите ми, мечтите ми, връзката ми, но и себеуважението ми. А то не е нещо, което лесно можеш да си възвърнеш.
Възраст: 16
Местоположение: Охайо, САЩ
Дата: 27 декември 2012 г.
Автор: Запазила анонимност
Източник: Abort73.com
Оригинална публикация: http://www.abort73.com/testimony/1501/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
© 2013 Всички права върху оригиналът са собственост на Abort73.com. Публикацията е ползвана с писмено разрешение от собственика на материала. Правата върху превода са на Сдружение “Избор за живот”.
