Знаете, че когато има сеч, ехтят брадви, чува се пронизителния вой на резачки.
Когато, обаче, растат дърветата, то става безшумно, при все, че налягането в стръкчетата е огромно и може да пробие не само почвата, но и асфалт, че дори и скала.
Това е една тиха експлозия на живота.
Така се случват хубавите неща – в една безшумна, но толкова значима битка.
Именно тихи и същевременно борбени, са героите от един случай, с който се зае нашето сдружение преди време.
Те са вдъхновение за картината – сравнение между шумната сеч, свързана със стремежа по задоволяване на нашите потребности, понякога капризи, и между тихата битка, въпреки трудностите и неудобствата, в името на новия живот и любовта.
Тя е родена в семейство с много деца и с твърде големи финансови затруднения.
Една нощ, когато героинята на историята ни е само на 8 години, притиснат, че няма работа, и, че за поредна вечер той, жена му и децата му ще си легнат гладни, баща ѝ, в отчаянието си отива да открадне…
Там, обаче, в защита на собствеността си, го убиват…
Две години сломената, самотна майка се бори за оцеляването на многолюдната челяд, но накрая се предава и децата са разпръснати по институции за деца без родителска грижа…
За нашето момиче настъпват трудни времена – знаете до преди няколко години какво беше положението и как живееха питомците на подобни заведения…
Там обаче след няколко години, сред множеството несгоди, неприятности и унижения, се и случва първата тиха експлозия – тази на любовта.
Тя среща момчето на живота си.
Защо „на живота си“?
Защото, въпреки че е израсъл по институции и не е имал добър пример, той е отговорен, любящ, самопожертвувателен, трудолюбив, посветен на нея и на …дошлия в последствие плод на тяхната любов в утробата ѝ…
Тъй като тя все още, макар и за последна година, е в институция, след като се разбира, че е бременна, бива преместена в звено „Майка и дете“, а той трябва да пробие „скалата“ на чиновнически формалности, липса на работа, на дом, на подкрепа. Да докаже, че е стабилен и че може да се ожени за любимата, която е майка на детето, което ще им се роди.
И чудото се случва.
По Божия милост и поради силата на обичта помежду им, той успява да намери работа и квартира, да се ожени и да прибере у дома най-скъпоценната и единствена жена за него…
Новопоявилата се дъщеричка е тяхна радост, гордост и утеха в трудните битки за набавяне на екзистенц-минимум средства за живот – за наем на квартира, сметки, препитание, памперси и други.
В грижи и радости времето лети, но идва момент, когато се оказва, че
малкото им момиченце може да стане кака.
Следват отново борби – най-вече вътрешни…
Като хора, израснали в дом, но избрали не отрицанието на семейството, както става с много от децата, попаднали на такива места, но напротив, решили да разчупят модела и да бъдат различни, да имат хубаво семейство и добре гледани, щастливи рожби, нашето момиче и момче хем искат да запазят бебето, хем са наясно, че ще е крайно трудно да се справят с още едно дете.
Нямат подкрепа на близки.
Майката не работи. Таткото е с несигурна работа. Хазяинът намеква, че скоро трябва да напускат квартирата. Дъщеричката изглежда толкова малка, за да стане кака… Ами началните разходи по прегледи, раждане, кошарка, количка, пелени, дрешки?
Сякаш всичко предвещава “сеч”…
Нежелана…, но като че ли неизбежна.
Тогава се намесва Провидението в лицето на една непозната, но загрижена жена, която разбирайки, че семейството се колебае дали да не направят аборт на детето си, ги насърчава да не бързат да предприемат такава стъпка. Напротив,
насочва ги да потърсят подкрепя от Сдружение „Избор за живот“.
Каква скромна, смирена, но толкова осезаема експлозия на радостно облекчение, че предвид подкрепата, която ще им бъде дадена, те няма да са принудени да посекат плода на тяхната любов!
Не мина без битки…
Без мъчително пробиване на коравата, понякога кременлива, почва на обстоятелствата.
Здравословни проблеми на малката кака, на бъдещата майка, търсене на нова работа, а след намирането ѝ, последвала трудова злополука на таткото, изкарала го от релси за 10-тина и повече дни, без осигуровки, болнични и заплата за този период, търсене и смяна на квартира, липса на елементарни неща за дома и бита, ремонти и всичкото това по време на тежки начални месеци на бременността на жената, не само заради здравословните проблеми, но и поради общо неразположение и дискомфорт от самата бременност…
Но през цялото време
в атмосферата витаеше любов, посвещение един на друг.
Имаше стремеж да се облекчат взаимно (като в историята за четката за коса и ланеца за часовник в „Даровете на влъхвите“ от О’хенри), радост от забавното поведение на малката кака, очакване на новия живот…
Тихи, скромни, някой би казал, „обикновени“ хора…
Тук, съвсем близо до нас… В чиито сърца, в чиито животи стават нежни експлозии и чудеса.
Животът пробива с мощната сила на любовта „асфалта“ на коравите, неблагоприятни условия и скоро с помощта на екип от много, в повечето пъти пожелали анонимност, приятели, нашите герои („герои“ в смисъла не само на обекти на историята ни, но и герои в житейски аспект), ще се сдобият с ново „стръкче“, нова вейчица в родословното си дърво! Нека тя да е здрава, сочна, плодоносна и да принесе радост на мнозина със своето свидетелство по оцеляване и своя пример как
животът и любовта могат да бъдат по-силни от „брадвата“ на неблагоприятните обстоятелства!
Автор: Диляна Николова за Сдружение „Избор за живот“
