След като от Сдружение „Избор за живот“ се запознахме с Проекта на „Национална стратегия за детето 2019-2030 г.“, във връзка с основните цели и дейност на организацията ни, бихме искали да изразим някои наши сериозни опасения относно предложени текстове и резултатите, които ще последват от тях.
1. Сексуално образование или сексуално развращаване?
В стратегическа цел „Гарантиране на майчиното и детско здраве и насърчаване на здравословния начин на живот и здравната култура“ под „Ключови мерки“ в „Период на детство и юношество (7-18 г.)“ е посочено: „Осигуряване на здравни услуги подходящи за младите хора, включително и осигуряване на достъп до здравно и сексуално образование за децата и младите хора в и извън училище“ като не е ясно какво точно сексуално образование се планира да бъде въведено в училищата и до каква степен родителите ще имат контрол върху подобен вид образование. Приема се документ, в който няма ясни параметри.
Според скорошно ръководство на UNESCO съгласно целите на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.1 срещаме препоръки за обучаване на децата от най-ранна възраст, 5 до 8 години, какво е „добро“ и „лошо“ докосване от непознат с демонстрация. От 9 годишна възраст (по български училищни стандарти от 3 клас) на децата трябва да им се дават познания как тялото им ще отговаря на сексуално стимулиране; да са запознати, че ще имат сексуални привличания; да се обяснява, че на тази възраст или по-рано много момичета и момчета започват да мастурбират и това не води до никаква физическа или емоционална вреда, но трябва да се прави тайно. Според авторите на текста, целта е да се сравнят и да се направи разлика между предимствата и недостатъците на това детето да се въздържа от сексуална връзка или да стане сексуално активно. За тези, които изберат да са сексуално активни (говорим за 9 до 12 годишни деца), трябва да знаят кога и с кого могат да започнат секс и как да се предпазят от забременяване и болести предавани по полов път, включително СПИН. Трябва и да се коментира как плановете за тяхното бъдеще могат да бъдат повлияни от избора им да имат или да нямат сексуални отношения на тази ранна възраст. От 12 годишна възраст (по български училищни стандарти от 5 клас) децата трябва да бъдат информирани за вземането на решение за секс като преценят дали, кога и с кого да станат сексуално активни; да разбират, че желанието на всеки човек да бъде сексуално активен може да се променя с времето и трябва да бъде уважавано; да вземат отговорни решения за сексуалното си държание; да осъзнават как бъдещето им може да бъде повлияно във връзка със сексуалните отношения; да могат да определят какво е секс срещу някаква полза (сексуална трансакция) и да могат описват риска от такъв секс; да разбират, че ползването на такъв секс срещу пари или стоки води до увеличена уязвимост и ограничава възможността за по-сигурен секс след обикновена уговорка, в резултат на отношения; да демонстрира настоятелна комуникация и способност да отказва трансакционна сексуална активност.
Няма да се спираме на последващите очаквания от сексуалното образование, според ООН, но ще отбележим само, че според ръководството се очаква подрастващите да бъдат учени да ползват контрацептиви от ранна детска възраст и да прибягват до „сигурен аборт“ при нужда. Освен това, децата ще бъдат запознавани с хомосексуалността, трансексуалността, идентичност основана на социалния пол (джендър), изразяването на социалния пол и всички други форми на сексуални девиации и дисфории, включени в джендър-идеологията, които са различни от обикновеното изразяване на мъжкия и женския физиологически пол, неразривно свързани с тяхната съответна полова идентичност.
Според нас това е абсолютно ненужна сексуализация на децата на тази възраст и излагане на умовете им на джендър-идеологията, а като допълним и че не се планира този вид обучение да бъде предварително одобрен от родителите на децата и така да става при пренебрегване на техните родителските права и задължения да ги отглеждат и възпитават, смятаме, че подобно образование би било напълно неморално и противозаконно. Сексуализацията чрез сексуално образование води до използване на вредна контрацепция, ранни бременности и аборти – всичко това, заедно с допълнителни негативни последствия.
2. Защита на всички деца или най-жестоко насилие чрез аборти?
Като организация, която изцяло застава за защитата на човешкия живот и достойнство от момента на зачатието до момента на естествената смърт, ние смятаме, че сексуално обучение, което включва орална хормонална, чрез спирала или друга контрацепция, прекратяваща вече заченатия човешки живот и водеща до аборти, влиза в пълно противоречие с друга част от стратегията, а именно, че животът на човека започва от зачатието и всеки от момента на зачатието си трябва да бъде разглеждан като отделно човешко същество, каквото и е.
Мотото на стратегията е „Всички права за всички деца“ и в нея е записано, че „Подходът на жизнения цикъл следва етапите на детското развитие от началото на бременността до навършването на 18-годишна възраст на детето“, а също и „В контекста на жизнения цикъл на детството може да се приеме, че от зачеването си част от децата у нас вече имат различен шанс да реализират своя потенциал“. Приемаме, че тези текстове признават, че детският живот не започва в някакъв късен момент на бременността (например след 12-тата седмица или след 20-тата седмица), а от самото ѝ начало, което е неоспорим научен факт и ние не можем да не бъдем съгласни с него. В този смисъл, буди недоумение факта, че след като от авторите на стратегията е разпознато, че животът на детето започва още от зачатието, в стратегията няма нищо за защитата на тези най-уязвими човешки индивиди и никакви действия срещу абортите на деца? В България всяка година се извършват десетки хиляди аборти на български деца и това е най-голямата причина за детска смъртност, а в стратегията няма нито дума срещу абортите или тяхното ограничаване. Насилието над дете при аборт е неописуемо. Повече за това можете да намерите в сайта ни https://www.abort.bg/. И не само това, а в стратегията се препоръчват евгенични методи, които да унищожават тези деца, за които по време на бременността се установи, че имат някакви генетични аномалии. Това е описано в текста „Осигуряване на профилактика на наследствените болести, предразположения и вродените аномалии“ като очакваният резултат е „Намаляване на мъртворажданията и броя на децата с вродени аномалии и редки и генетични болести“.
Стратегията от една страна признава, че детският живот започва от зачатието, а от друга насърчава погубването на този живот с евгенични цели посредством ужасно насилие. Ако детето в майката има отделен живот от момента на зачатието, как така е в „най-добър интерес на детето“ то да бъда накъсано на парчета и убито, защото има някои различни или увредени гени? И как стратегията, която заявява, че се бори с насилието над деца, не решава да направи нищо за десетките хиляди деца, които се убиват насилствено ежегодно в страната ни? Защо не се предвижда психологическа и материална подкрепа за бременни жени, които са в риск да абортират детето си, а се оставят на произвола?
Отговорите на горните въпроси ще оставим на съвестта на авторите на стратегията и нашите управляващи.
Можем да отправим още редица критики към стратегията, но се ограничаваме само в рамките на целите и дейността на Сдружение „Избор за живот“ като допълнително заявяваме своята подкрепа за всички излезли до момента становища против стратегията и описаните в тях позиции.
1 International technical guidance on sexuality education, стр. 71, http://www.unaids.org/sites/default/files/media_asset/ITGSE_en.pdf
