Моят аборт беше преди 20 години и той промени живота ми по толкова много начини. Бях на 16, добро дете, отлична ученичка. Веднага щом казах на майка ми, беше решено, че аз трябва да направя аборт.
Има толкова много подробности, които помня от онзи ден и много, които съм потиснала. Помня протестиращите пред клиниката, помня страха и срама, но най-вече си спомням емоционалната и физическата болка. Опитах се да притъпя болката с разгулно пиене, което от своя страна доведе до заличаване на спомените и безразборни сексуални връзки. На 19 бях бременна отново, но знаех, че този път няма да направя аборт. Щях да живея заради това дете, то щеше да даде някакъв смисъл на моя живот и тя го направи. Въпреки, че по-късно съм взимала и добри решения – в неин интерес, не в моя – и дори, когато се омъжих и имах друго дете, аз тайно се борех с депресията и мислите за самоубийство през всички тези години. Знам, че Бог ми е простил, но не знам дали аз някога ще мога да си простя.
Автор: Анонимна, на 40 години
Източник: Abort73.com
Оригинална страница: http://www.abort73.com/testimony/2050/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
