Каръл Евърет е била собственик на две клиники за аборти и директор на четири. В един момент тя става защитник на живота и сега разказва своите преживявания.
Подобно на почти всички клиники за аборт, клиниките на Каръл Евърет имали „стаи за възстановяване”, където жените можели да останат след приключването на аборта, докато не ги отпусне упойката или докато се почувстват достатъчно добре, за да си тръгнат. Евърет разказва, че непосредствено след аборта жените реагират по два основни начина:
…В стаята за възстановяване се наблюдават две реакции. Първата е: убих бебето си. Това, което ме изуми, е, че те тогава за първи път го наричат „бебе” и за първи път го наричат „убийство”. Но знаете ли, колкото и лошо да звучи, това е може би най-здравословната реакция. Тази жена вероятно ще намери сили да си тръгне оттук и да го преживее, а и вероятно да се излекува и да продължи напред.
Тези жени може би са се намирали в състояние на отричане в хода на процедурите по аборта. Но след това те вече не могат да живеят в самозаблуда и са принудени да погледнат в очите истината за извършеното. Евърет смята, че когато се изправят лице в лице с реалносттта, вместо да я загърбят, тези жени имат шанс да бъдат излекувани. Тя продължава разказа си с втората група жени:
Втората реакция е: Гладна съм, държахте ме тук четири часа, а казахте, че ще приключим за два. Искам да си ходя. Ето тази жена прави това, което направих и аз. Бяга от истината, бяга от аборта. Не може да се справи с мисълта за него и предпочита да го отрича и това е жената, за която четем в статистиките – постабортен синдром. Казват, че трябва да минат средно 5 години, преди жените действително да приемат мисълта, че, да, те са убили бебето си. И, да, те трябва да приемат това. Знаете ли, връщам се назад към собственото си преодоляване, което започна преди година. Сключвах сделка с Господ. Не исках да говоря за собствения си аборт. След това, когато в крайна сметка приех тази мисъл, плаках без да спра в продължение на 5 месеца, защото, разбирате ли, аз убих бебето си и все още не го бях превъзмогнала. За всички тези жени е много трудно, защото, виждате ли, смятам, че дори и да няма физическо увреждане, абортът уврежда всяка една жена.
Статистическите данни за 5-годишния период на осъзнаване може да ви се струват като виц, но Евърет знае от личния си горчив опит, че потискането на травмата от аборта може само да засили душевната болка. Жените, направили аборт, са изложени на по-висок риск от самоубийство (6-7 пъти по-висок при възрастни жени и 10 пъти при тийнейджърки) и също така при тях е по-висок процентът на депресии, нарушения на съня и хоспитализации в психиатрични заведения. Групите за защита на живота трябва да протягат ръка на тези жени с голяма доза съчувствие, независимо от това как те се справят (или не се справят) с аборта си.
Автор: Сара Teрзo
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/10/27/former-abortionist-reveals-the-heartbreaking-ways-women-respond-after-their-abortions/
Превод: Вера Кисева за Сдружение “Избор за живот”