Шест причини за аборт и шест милиона аборта по-късно

Всеки ден в България се регистрират приблизително около 100 аборта, от които според официалната статистика около 30% са спонтанни. Разбира се, начина на подаване на данни и заниженият контрол в лечебните заведения за такива процедури, едва ли дава ясна картина за реалната ситуация. Възможно е абортите да са в пъти повече, а нелегалните да са поне 10, 20 или повече процента. Често чуваме политици и социолози да говорят за демографската криза, но някак си все пропускат да споменат тази ужасяващи цифри и причините за тях. Пропускат също да кажат, че от 1956 г., когато абортите са били легално разрешени, до момента в страната ни са извършени общо около 6 милиона законни аборта и още много незаконни. Няма спор, че за всеки един от тези 6 милиона аборта, всяка жена е имала своята лична причина… Общо 6 милиона причини. За да направим статистиката по-ясна, нека да обобщим всички тези причини в 6 основни, като изключим спонтанните непредизвикани аборти (помятанията).

Когато жената е била сравнително млада, причината често би могла да бъде:

Причина 1: „Още не ми е време за дете“

На колко години трябва да бъде една жена, за да има дете? Този въпрос няма еднозначен отговор, но с който и да било отговор може да бъде злоупотребено. Ако се върнем само няколкостотин години назад, ще открием, че възрастта, на която се е приемало за нормално една жената да има деца, е била физически възможната такава, след появата на менструацията – и всеки е смятал това за напълно естествено. Именно менструацията се е разглеждала като доказателство, че момичето вече се превръща в жена и вероятно скоро ще може да бъде майка. Дори днес появата на първата менструация при момичетата обикновено се възприема като радостно и празнично събитие от страна на родителите, защото това показва, че някой ден тяхното момиче ще има своето собствено бебе.

Разбира се, днес много млади жени и мъже искат да отлагат появата на първото си дете възможно най-дълго – искат да завършат училище, да си намерят работа, да направят кариера, „да си поживеят“ и т.н. и едва накрая да имат семейство и дете. Но биологическия часовник неумолимо тиктака и с този начин на мислене, често докато се опомнят – година след година, връзка след връзка, криза след криза, проблем след проблем – някои млади хора се оказват в ситуация, в която създаването на здраво семейство и поколение е почти невъзможно, а раждането и отглеждането на деца става все по-трудно и непосилно.

Според статистиката най-добрите (и най-плодовитите) години за забременяване са между 18 и 28 г. Причината за това е, че тогава телата на двамата родители са преминали основния процес на съзряване и са най-жизнени и енергични, вероятността за генетични дефекти на плода и помятания е най-ниска, а износването и физическата грижа за детето (недоспиване, подготовка за хранене, преобличане, нужда от по-дълги разходки на свеж въздух и т.н.) сравнително най-лесни.

Трябва да се има предвид, обаче, че:

• Връзките с предишни партньори, които може да са имали мъжа и жената, поради естествените им сексуални нужди в най-фертилния им период, въпреки отлагането на поколение, могат да доведат до зарази с болести предавани по полов път. Ползването на презерватив донякъде може да намали риска от тях, но никога не го премахва изцяло. Познати са над 30 основни вида вируси, бактерии и паразити, които могат да се предават основно или само по полов и не всички те имат ясно изразен характер и лесно забележимо въздействие върху тялото на мъжа и жената, за да могат да се предпазят от тях. Само една такава зараза би могла да коства фертилитета на мъжа или жената или фатални дефекти в развитието на поколението. Допълнително, тъй като няма 100% сигурни контрацептиви, вероятността за забременяване за такъв дълъг период на отлагане на дете, въпреки предпазването, е доста голяма. Евентуален аборт на едно или повече деца би повлиял негативно върху майката и бащата в много посоки – влошаване на взаимоотношенията, психически и физически травми, невъзможност за ново забременяване, висок риск от помятане или поява на дефекти при следващи бременности и много други.
• Възникването на генетични проблеми при поколението расте значително с напредване на възрастта. Според статистиката¹ вероятността за Синдром на Даун при жени на 20 годишна възраст е 1 на 2000, на 30 годишна възраст 1 на 900, а на 40 годишна възраст вече е 1 на 100. Такава връзка на риска с възрастта на майката и бащата има също при аутизма, спина бифида, шизофренията и други състояния или заболявания.
• Осигуряването на сигурна семейна среда за живот на новороденото в процеса на изграждане и на самото семейство и взаимоотношенията в него, влияе положително върху развитието на всеки от членовете му – по-младите хора до 25-30 години обикновено имат повече време за семейството си (ако желаят да го използват за това), тъй като често имат по-малко отговорности в службата докато напреднат в кариерата си до по-висша длъжност, по-малко клиенти или пациенти в началото и т.н.

Всяка възраст носи своите очарования, но най-подходящите години за забременяване от физиологическа и психическа гледна точка, днес често се считат за най-неподходящи поради лични планове за живота. А той, животът, е това, което се случва, докато ние правим своите планове…

Но дори и да правим най-добрите планове кризата е винаги близо до нас и така често се появява другата възможна причина:

Причина 2: „Нямам пари и материална осигуреност, за да имам дете“

Материализмът и консуматорството в съвременното общество ни поставят пред едно ново предизвикателство – налага се да преоценяваме често кои са най-важните неща за нас в живота. Ако направите проучване за мечтите на младите хора (а защо не и на по-възрастните), много често ще попаднете на отговори като „Искам да имам повече пари“, „Мечтая за последните модел телефон…“, „Ще се зарадвам на нов лаптоп за яки игри…“, „Искам апартамент, въпреки че ще го плащам дълго на банката.“ и т.н. Изобилието от материални блага, които ни предлага съвремието е нещо чудесно и всички трябва да се възползваме от него, но срива на истински ценности поради материализма е ужасяващ. Често материалната обвързаност на хората ги превръща в роби, които не могат да разполагат със собствения си живот както желаят. Тогава можем да чуем за реални случаи, в които например баща иска майката да абортира първото им дете, защото имат да изплащат лаптоп и пералня или пък някоя жена, с неохота и под психически тормоз от роднини, се лишава от детето си, защото нямало достатъчно място в апартамента им и т.н. и т.н.

Разбираемо е, че за отглеждането на едно дете са необходими пари и някаква материална осигуреност. Няма как детето да живее на студено и без храна и вода, нито пък който и да било друг човек. Но въпросът изглежда е по-скоро морален и ценностен, а не материален, а избора на родителите е предопределен от възгледите им за важните неща в живота.

Въпросът не е какво нямаме, за да отгледаме едно дете, а какво имаме:

• Имаме любов. Когато имаме любов към хората и конкретно към малкото неродено дете, няма как да отнемем живота му. В края на краищата каква вина има то за нашата временна затруднена ситуация? Ако обичаш истински някого, си готов да дадеш дори живота си за него и би споделил цяла вечност с него, а не просто да „да го разкараш“ по най-бързия начин. Ако нямаме любов към другите в себе си, това вече наистина е проблем, който с или без дете, ще ни прави нещастни цял живот.
• Имаме време. Не е задължително решението как да се справим с определена ситуация да се вземе веднага. Всяка майка и баща не случайно имат 9 месеца време за подготовка, през които да мислят и да решават как да посрещнат нуждите на семейството и детето си по-добре. Какво би се случило, ако само два месеца след аборта на детето, бащата успее да си намери нова по-високоплатена работа? Няма ли да е жалко, ако майката вече е направила аборт заради липса на пари и няма ли това да им тежи за цял живот? Или какво би станало, ако майката успее да изкара един 3-месечен курс за някаква професия, която може да работи и от вкъщи? Дали не биха могли да се справят така? Всички имаме време и го имаме по равно. Президентът, изпълнителният директор на най-голямата корпорация в света, ти и аз, всички имаме еднакви 24 часа в денонощието. Но какво правим с тях?
• Имаме избор. Изборът е личен и никой не може да ни го отнеме. Дали ще изберем да се самосъжаляваме и отчайваме или ще решим да ковем съдбата си е лично решение на всеки от нас. Как нашите баби и дядовци преди 100 години са имали по 10 деца, а са живели във времена на войни, глад, болести и мизерия, и пак са успявали да се справят, за да бъдем ние днес тук. Ще оценим ли тяхната саможертва и ще вземем ли техния пример за твърдост и устояване пред обстоятелствата или ще се огънем под най-малкия натиск, за да отнемем нечий живот като решение на своя „проблем“. Изборът е личен и последствията от него също.

Но дори една майка да е самотна и да не разполага със собствени сили, за да се справи с една неочаквана бременност, тя винаги може да се обърне за подкрепа към близките си, институциите, неправителствените организации, църковните и други религиозни общности, и др. които да я подкрепят морално и материално в този труден момент. Доводът „По-добре аборт, отколкото да го захвърля в дом за сираци“ може да звучи хуманно, но ако трябва да го перифразираме, би звучал така „По-добре да разкъсаме малкото човешко същество с вече туптящо сърце на малки парченца, отколкото да му дадем шанс да се роди, да бъде осиновено и някой да го дари с любовта, с която аз не мога.“

Има обаче хора, за които парите и материалните неща не са проблем, защото имат добра работа или друго основание за сигурност, и все пак можем да ги чуем да заявяват следната причина:

Причина 3: „Имам неподходяща връзка“

Още от детска възраст, а и с напредването на възрастта, (почти) всеки човек търси съзнателно или не възможност за по-продължителни и стабилни удовлетворяващи взаимоотношения. Както писах и по-горе, поради промените в ценностите на обществото ни през последните десетилетия, на любовта и на брака вече не се гледа като на важна и необходима градивна единица на обществото, и те често биват поставяни на прицел и присмех. Така те стават разменна монета за едни или други лични ползи – приятно прекарване на времето, секс, материални облаги и др. – което се изразява обобщено с израза „неподходяща връзка“. Логичният въпрос, който може да възникне в отговор на това твърдение е: „Защо връзката беше подходяща преди появата на бременността, а сега изведнъж стана неподходяща?“ и логичният отговор би бил, че някоя от двете страни или и двете страни са се отнесли егоистично и безотговорно към връзката си и себе си.

Дали един аборт на дете при неподходяща връзка би решил проблема на двете страни? Абортът би премахнал „проблемът“ наречен дете, но не би премахнал безотговорността на родителите и би захранил множество други емоционални и физически проблеми за майката, бащата и тяхното бъдеще.

Безотговорните мъже днес се възползват от възможно най-много жени без да се замислят какво се случва след това. Някои жени също действат по подобен начин, макар и по-предпазливо, защото в края на краищата травмите обикновено остават за тях. И едните и другите, водени само от егоистичните си подбуди, се надяват „да не стане грешката“ и да не се стига до нужда от крайни решения. Но статистиката и практиката на лекарите и психолозите показва, че грешката става и крайните решения се вземат. Така един или дори повече от един живот биват прекратени буквално „за нищо“ и после няма как да твърдим, че ценим човешкия живот…

Когато имаш неподходяща връзка и законът ти позволява да прекратиш живота на едно невинно човешко същество срещу 200 лв. и няколко часа в клиника, изглежда, решението е открито, но накрая и майката и бащата може да са потърпевши, а колко по-лесно би било, ако имаха просто една „подходяща връзка“, завършваща щастливо за всички…

Но тези, които имат деца или пък не биха искали никога да имат такива, казат:

Причина 4: „Не искам да имам деца“ или „Вече имам достатъчно деца“

Какво правим, когато не искаме от чешмата да тече вода? Отиваме и спираме чешмата. А какво правим, когато вече не искаме в градината си да имаме дърво с череши? Отиваме и отсичаме дървото. Защо тогава, след като има толкова достъпни и изцяло безопасни процедури за стерилизация при мъжете и жените, все още има хора, които правят деца за аборт, въпреки, че не желаят да имат такива?

Нито един преграден или медикаментозен метод за контрацепция не е 100% сигурен. Но когато са правилно извършени, стерилизацията и вазектомията осигуряват пълна невъзможност за зачеване на деца. Не е ли по-добре те да бъдат приложени, вместо невинните създания в утробата на майката да бъдат накъсвани на парчета и изхвърляни като биологичен отпадък? Не може ли родителите да си спестят кошмара на аборта и неговите последици? Разбира се, че може. И не е толкова сложно. И въпреки наличието на такава възможност, известната в цял свят Майка Тереза завява: „Как може да има твърде много деца? Това е като да кажеш, че има твърде много цветя.”

Но какво се случва, когато лекарите кажат, че детето може да има здравословен проблем? Тогава майката е готова да заяви следващата причина:

Причина 5: „Детето вероятно има здравословен проблем“ или „Аз имам здравословен проблем“

Броят на абортите при евентуален здравословен проблем на детето или опасност за живота на майката, или както се казва „по медицински показания“, е явление, което според статистиката в световен мащаб се среща в около 3 до 6% от случаите на аборт.

В съвременната клинична пътека №142 на НЗОК за „Преждевременно прекратяване на бременността по медицински причини“ са изброени причините, поради които може да се направи такъв аборт. Една от тях е, ако има „плод с унаследено заболяване или други данни за малформации, несъвместими с извънутробния живот“, което дава право на майките да прекъснат бременността си при каквото и да било предположение за генетичен проблем на детето. Едно такова сравнително по-често срещано състояние е например „Синдром на Даун“, при което децата биха могли да се родят и да живеят сравнително добър живот с помощта на родителите си т.е. те реално нямат състояние, което да е наистина несъвместимо с живота, но са оставени на решението на родителите си и често под натиска на лекарите се взема решение за аборт. Има и други състояния, при които, макар и с някои затруднения, могат да живеят и всъщност не са „несъвместими“ с живота.

Изследването за генетични проблеми може да се извърши основно на два етапа – Биохимичен скрининг през първия триместър и после, ако е нужно, чрез „амниоцентеза“ или „хорионбиопсия“ по-късно. Биохимичният скрининг е безопасен за майката и детето (взема се само кръв от майката), но ако при него се открие „висок риск“ се преминава към амниоцентезата, при която малко количество околоплодна течност се взема от околоплодния сак (амниотичния сак), в който се намира плода през бременността или към хорионбиопсия, когато се вземат клетки в областта на плацентата. Важно е родителите да знаят, че преминавайки през процедурите на амниоцентеза или хорионбиопсия, те рискуват живота на детето си. Според различното ниво на навлизане на медицинските технологии и практики в различните страни, болници и клиники, рискът за помятане на детето след амниоцентеза е около 1 на 100, а при хорионбиопсия е няколко пъти по-висок. Освен това съществува риск за нараняване на бебето с иглата по време на вземането на амниотична течност, риск от инфекция, която да доведе до мъртъв плод или преждевременно раждане, временно или постоянно изтичане на амниотична течност или нарушаване на кръвоносни съдове, което може да увреди плода, създаване на рискове и за следващи бременности и т.н. Допълнително, самите изследвания дават висока степен, но не и 100% сигурна гаранция, че ще родите здраво или болно дете, и ако има някакво състояние не могат точно да определят доколко съществено е то за живота на фетуса. И така се оказва, че дори детето ви да не е имало генетичен или друг проблем в утробата, след едно такова изследване има вероятност да се получи такъв, а от друга страна дори е възможно детето да е напълно здраво, но да бъде абортирано поради грешна диагноза или страх на родителите.

Същото се отнася и до проблеми свързани със здравето на майката. Лекарите са длъжни да запознаят майката с риска за нейната бременност и вариантите за нея и детето, но не и да я принуждават да вземе решение за аборт на детето. В медиите и Интернет пространството могат да бъдат прочетени много истории, когато заради технически грешки родители са изгубвали неродените си деца, тъй като не са търсили второ или трето мнение от друг лекар-специалист за ситуацията си и са били подведени в преценката и избора си.

Но дори и детето да е здраво и майката да няма здравословни проблеми, възможно е детето никога да не е било желано и майката да изтъкне като причина за аборта си:

Причина 6: „Забременях от изнасилване“ или „Забременях при кръвосмешение“

Хората, които защитават абортите често задават този въпрос: „Ако една жена е била изнасилена или ако детето е в резултат на кръвосмешение (инцест), не е ли по-добре да направи аборт?“ Това са два въпроса, които могат често се задават заедно, защото когато една жена е била изнасилвана от роднина (брат, баща, чичо и т.н) и забременее от него, това е и кръвосмешение.

Първо, трябва да се отбележи, че броят на такива случаи на аборт поради изнасилване или кръвосмешение е под 1% от всички аборти, които се извършват, а освен това има доказани случаи, при които млади жени и тинейджърки са твърдели, че са изнасилени, за да могат да се оправдаят пред приятеля си, мъжа си, родителите си и цялото общество за избора си на аборта като решение на тяхната ситуация.

Второ, преценката на майката за аборт или запазване на детето, би се базирала единствено на знанието ù относно това дали носи в себе си ново човешко същество или нещо друго. Ние знаем, че когато която и да било майка и баща съберат своя генетичен материал по време на половия акт (реално при зачеването след това, от сперматозоид и яйцеклетка), независимо дали е било изнасилване или по желание, се създава една уникална генетична комбинация, която е само в една клетка – зиготата, но тази клетка съдържа всичко необходимо за развитието на новото човешко същество на едно място. Такава клетка не може да бъде сравнявана с никоя друга в човешкото тяло, нито със сперматозоида и яйцеклетката, тъй като никоя друга клетка при никакви други условия не би могла да се превърне в отделно човешко същество самостоятелно.

Трето, аргументът за аборт поради изнасилване или кръвосмешение, не е достатъчно силен, за да бъде абортът наложителен и морално приемлив.

• При изнасилване и забременяване, реално се създава невинно човешко същество и ако някой трябва да бъде наказан за „неправилната“ му и нежелана поява в този свят, това е престъпника-изнасилвач, а не новия човек. Освен това, абортът не помага на жената да преодолее изнасилването по никакъв начин, а нанася допълнителни поражения на психиката и физиката ù (може да се получат усложнения, да не може по-късно да има деца и т.н.). Ако при изнасилването психиката на жената е била силно травмирана, то трябва възможно най-бързо да ù помогне психолог, но аборта в никакъв случай не допринася за излекуването на пациента, а напротив – повечето жени преживяват силен допълнителен стрес и ужас преди и след аборта, а това намалява възможността да им се помогне. Ако жената роди детето от изнасилване, тя може да го даде за осиновяване. Децата, които са били заченати при изнасилване, но са израснали в среда на любов и нормално семейство не се отличават по нищо от останалите деца. Те са просто хора като всички нас.
• При кръвосмешение, независимо дали е от изнасилване или по желание, отново се създава нов човешки живот, а не нещо, което можем да смятаме за нищожно и да унищожим с лека ръка. Защитниците на аборта при кръвосмешение казват, че е много вероятно детето от такава връзка да има сериозни здравословни проблеми, но генетиците са изчислили точно риска да настъпи увреждане на поколението при връзка на роднини и кръвосмешение първо поколение: баща/дъщеря, майка/син или брат/сестра – 25% (или 1 на 4 деца може да получи някакъв дефект в развитието си, но не е задължително това да стане и не е сигурно доколко опасен може да е дефекта); дядо/внучка или баба/внук – 12.5%; полубрат/полусестра – 12.5%; чичо/племеничка или леля/племеник – 12.5%; прадядо/правнучка или прабаба/правнук – 6.25%; първи братовчеди – 6.25%; втори братовчеди – 1.5625%; трети братовчеди – 0.390625%. Тези числа, разбира се, не ни дава право да насърчаваме кръвосмешението и да го смятаме за нормална практика, защото риск за живота на детето съществува, но такъв риск и дори по-висок съществува и при употреба на цигари и алкохол по време на бременността, предишни спонтанни или умишлено извършени аборти, престой в замърсени помещения или сред отровни изпарения, прекалено излагане на натоварвания, контакт със животни и т.н.

В заключение

Когато гледаме на нероденото дете в бременната майка като на отделно човешко същество, каквото и всъщност то е (и науката го показва като такова), ние не бихме могли да намерим нито една основателна причина, поради която неговото право на живот да бъде отнето, освен може би когато физическият живот на майката е застрашен със сигурност. И въпреки това знаем, че има хиляди случаи, в които майки са рискували живота си, за да дадат живот на своето дете, дори когато са били подтиквани да направят аборт, но това е бил техен личен морален и осъзнат избор.

Общият брой на абортите „по основателни причини“ (ако могат да бъдат наречени така възможните здравословни проблеми при плода, изнасилванията и кръвосмешението), когато не е застрашен физическия живот на майката, е до около 2-3% заради здравословни проблеми при детето и под 1% заради изнасилване и кръвосмешение. Но трябва и да се има предвид, че няма как причините за тези данни да бъдат доказани и не е сигурно дали е имало злоупотреба с подаване на невярна или подвеждаща информация. Останалите поне над 96% (или повече) са аборти по желание.

Надявам се всички да запомним лесно статистиката след тази статия – 6 обобщени причини за аборт, 6 десетилетия узаконени аборти в България и 6 милиона направени аборта – числото 666 – числото на звяра от Библията, което е и числото на един смъртоносен звяр за нашето общество.

Ако наистина смятаме живота за ценен, а не го декларираме лицемерно, то имаме основателно право и задължение пред поколенията да прекратим този инфатицид и геноцид, точно както е било прекратено робството в миналото, когато робите не са били считани за хора. Децата, родени или не, не могат и не трябва да бъдат роби на своите родители – те са отделни човешки същества и имат отделно право на живот като всеки от нас. Нека не забравяме това!

Конституция на Република България, чл. 28:
„Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.“

Ивайло Тинчев
Председател на Управителния съвет
Сдружение „Избор за живот“

За Сдружение „Избор за живот“

Сдружение „Избор за живот“ е нестопанска организация, създадена през 2013 г., чиито цели са да информира обществото за ценността на човешкия живот от момента на зачатието до смъртта и да помага на уязвимите, страдащите и техните близки да не вземат фатални решения, за които по-късно биха съжалявали.

Повече информация за мисията и дейността на сдружението можете да намерите в сайта www.pro-life.bg, а детайли относно абортите и последствията от тях можете да прочетете в сайта www.abort.bg.