„Още Един Ден“ (One Day More) е група за подкрепа на родители, които са получили трудна пренатална диагноза. Това може да е новина за смъртоносна болест (фатална аномалия на зародиш) или увреждане.
На всички родители показни в това видео им е съобщена тежка диагноза за здравословното състояние на нероденото им бебе.
Клиона и Мора са родили бебета живели съвсем кратко. Синът на Клиона, Джон Пол е роден с аненцефалия и живее едва 17 минути. Цялото семейство се събира, за да прекара тези ценни минути със своето малко братче, син, внук. Дъщерята на Мора, Лора живее седем месеца със синдром на Едуард. Семейството й има късмета да прекара Коледа с нея в къщи.
На Лиз й казват, че крайниците на сина й не растат и медицинския персонал й предлага аборт. Лиз казва, че в този момент би имала огромна полза от някой, който е минал през подобно преживяване, за да предложи успокоителни думи и подкрепа. Хелена няколкократно е получавала лоши пренатални диагнози за бебето си Люк. Бременността била трудна и всички прогнози показвали, че Люк ще бъде роден със сериозно заболяване и увреждане.
След стресиращи и сърцераздирателни 9 месеца, Хелена ражда здраво момченце.
Всичките родители в тази група искат да популяризират пренаталната хосписна грижа и биха желали да се свърже с тях всеки, който преминава през подобно преживяване. За повече информация кликнете този линк.
Думите на майките от видеото:
„Разбрах че Джон има проблем с развитието на 24 седмица от бременността.“
„Разбрах, че бебето ми има увреждане на рутинен ехографски преглед в 22-ра седмица.“
„Бебето имаше синдром на Едуард, за което нямахме представа какво е.“
„През цялата бременност, като започна с вероятност от спонтанен аборт, през нараснал риск от синдром на Даун и сега до проблеми със сърцето, флуид в мозъка.“
„Сестрата каза, че не вижда напълно развити крайници.“
„Последното нещо, което лекарят каза, е ‘Може да се наложи да го съживяваме, след като се роди.’“
„Мисля че ги попитах: „Колко му остава?“ И те казаха: “По-малко от година.“
„Смазващо е, когато чуеш че на малкото ти бебе му има нещо нередно. Искахме да му дадем всеки възможен шанс.“
„Бях в тотален шок. Никога не бях се замисляла, че има такива деца, чиито крайници изобщо не растат в утробата.“
„Плановете ни за бъдещ живот с това малко момче моментално излетяха през прозореца. Затова в началото беше много, много трудно, но в същото време моят майчин инстинкт се задейства и започнах да се изпитвам такова желание да го предпазя. Почувствах ,почти веднага, дори още по-силно желание да го пазя и да го обичам и да му дадем всичко, което можем, докато го имаме.“
„Видяхме го на видеозона как се движи. Разбрахме че е момче около двадесетата седмица, дадохме му име.“
„Нямаше голяма подкрепа на решението ми да запазя Джон. Той беше моето бебе. Това бе моето дете и той бе много скъп за мен.“
„В онзи момент дори идеята да обсъждам прекратяване на бременността ми се струваше доста непоносима. Вниманието, което ни обърнаха и особено загрижеността на лекаря…Всъщност покани ни отново няколко седмици по-късно и ни каза, че цялото семейство може да присъства на първия видеозон, за да може всички да видят своя брат. И той бе обичан всеки ден. Лекарят ни увери, че не изпитва никаква болка.“
„Тя се усмихна веднъж и това беше, когато й говорих в колата. Джон, съпругът ми, е убеден, че се е усмихнала, когато е чула моя глас.“
„От трите ми деца той е винаги оптимиста, слънчев по природа, много забавен, изпълнен с жизненост. Той има силно влияние върху семейството, приятелите, в училище, в своя по-широк кръг от познати. Участва активно в много неща. Обслужва олтара в църквата. Скача на трамплин, прави салта – предни, задни. Може да преплува цялата дължина на басейна без проблем.“
„Живя 17 минути. Със съпруга ми го държахме и му казахме, че го обичаме. Направихме всичко, което сме правили с другите си деца. Този момент бе един от най-скъпите моменти със семейството ми, които ще запомня завинаги. Не бих заменила това за болката от загубата му. Изваждаме тези неща на рождения му ден и си спомняме колко обичан бе в краткия си живот. Може да е живял само няколко минути, но бе много обичан. Получи обич колкото за един цял живот през тези няколко минути, докато го държахме.“
„Това че тя бе с нас в къщи, част от семейството бе наистина позитивно преживяване. Тя бе държана в ръце, които я обичат и издъхна в ръце, които я обичаха. “
„Всяка от нас с удоволствие ще е готова да помогне на всеки етап, тъй като ние знаем каква помощ бе за нас да има някой, който да разбира болката. Някой, който проявява разбиране към болката е безценен.“
„Да има някой, който да дойде и почти да поеме нещата в свои ръце, да даде надежда и подкрепа през цялото време – това е от невероятно голямо значение.“
„Помогна ми да го преживявам ден след ден и да оценя скъпо това, което бе точно в този момент в корема ми и всяко мъничко ритване, което следваше.“
Бележка от LifeNews: Пат Бъкли е лобист към “Общество за Защита на Неродените Деца”.
Автор: Пет Бъкли | Дъблин Ирландия, чрез Още Един Ден (www.onemoreday.ie)
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/01/30/moms-of-disabled-babies-who-died-shortly-after-birth-abortion-wasnt-an-option/
Превод: Петя Кушева за Сдружение “Избор за живот”
