Неродени бебета продължиха да умират въпреки ограниченията, а здравето на майките им беше застрашено дори още повече от преди.
2020-та година ще бъде запомнена с огромни социални и икономически промени, а също и с много страх в обществото и предизвикателства пред здравните и социалните системи на страните по целия свят. Всичко това се случи в следствие на обявената пандемия заради глобалното разпространение на новия щам на коронавируса – SARS-CoV-2. Плановите медицински дейности във всички силно засегнати държави бяха прекъснати. Мнозина тежко болни не можеха да се лекуват и се водеше борба за всеки живот, застрашен от COVID-19. Едновременно с това обаче по света и у нас милиони невинни неродени бебенца загубиха живота си по най-жесток начин, още в корема на своите майки.
От самото начало на обявяването на пандемията и спирането на плановите хирургически операции, про-лайф организации от целия свят, които защитават човешкия живот, започнаха да задават въпроса дали медицинските дейности за прекратяване на бременност по желание са толкова спешни, че за тях правилата за ограничаване да не важат. Изглежда, че здравните власти навсякъде през този период си затваряха очите за продължаващите посещения на жени в клиниките за аборти, без пациентките да имат заплаха за живота си или спешна необходимост от интервенция за защита на здравето си. Посещаемостта на болнични заведения от хора със сърдечни, белодробни, чернодробни и бъбречни проблеми, с тумори, различни видове терапии и много други, бяха ограничени до критичния минимум, като за определени периоди се обслужваха само най-спешните и неизбежни случаи. Това обаче не се случи при клиниките, които извършват аборти – там всичко продължи постарому, сякаш те нямаха връзка със законите, наредбите и правилата за общественото здраве.
В края на месец май 2020 година, около три месеца от началото на кризата, най-известното онлайн издание за про-лайф новини – LifeNews.com – излезе със статия със заглавието „По време на коронавируса, абортът е водещата причина за смърт, убивайки 10,5 милиона по света“, която Сдружение „Избор за живот“ преведе и публикува в началото на юни 2020 г. В материала се посочваше, че докато починалите от COVID-19 през месеците на пандемията са наброявали хиляди или в най-лошия случай десетки хиляди, то от аборти всеки месец живота си са изгубвали над 3 000 000 неродени деца, т.е. стотици или хиляди пъти повече от починалите от новия вирус в световен мащаб.
Например, в България, за периода от началото до средата на 2020 година, починалите с COVID-19 са били 223 души, докато Националният център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) обявява, че броят на абортите само „по желание“ е бил 5937. Това е около 27 пъти повече смъртни случаи на невинни човешки същества в начален стадий на развитието си (с ръчички, крачета и биещи сърца), сравнено със смъртността от коронавируса. Почти никой обаче не обърна внимание на тези числа и докато се опитвахме да спасим всеки засегнат от коронавирус и в риск от заразяване, харчейки милиони левове, обществото ни продължи да неглижира въпроса за абсолютно безконтролните аборти – дори и в тази ситуация.
Интересен е също въпросът за броя на абортите по време на кризата. Статистиката за абортите през последните десетилетия показва, че през годините и в регионите, където има кризи, броят на абортите закономерно се увеличава. Така, например, в периода 2007-2010 година, в резултат на световната финансова и икономическа криза има рязък ръст на броя на абортите, въпреки ясно изразената тенденция на намаляване през останалото време. Странното в случая с абортите в България по време на обявената пандемия с коронавируса е, че, според статистиката на НЦОЗА, всъщност абортите през първата половина на 2020 година са намалели, а не са се увеличили. Но дали това е така? Дали жените са абортирали по-малко нежеланите си бебета през посочения период и са имали по-малко здравословни проблеми с бременността си или това е просто една изкривена статистика, данните за която са манипулирани при подаването им в институциите за периода? Дали клиниките за аборти са извършвали хирургическите интервенции за прекратяване на бременност без да ги отчетат, за да не бъдат преследвани за нарушаване на забраната и ограниченията за планирани операции? Може би ще си отговорим на този въпрос, когато излязат статистиките за раждаемостта след първото тримесечие на 2021 година, защото децата, които би трябвало да са били заченати в месеците с по-малко аборти през периода март-юни 2020 вече ще трябва да са се родили. Ако се окаже, че нямаме ръст или запазване на раждаемостта в началото на следващата година, а отчетените аборти, както виждаме, са били по-малко, опасенията ни за незаконно извършени прекратявания на бременности може би ще се потвърдят…
Поради наложилата се култура на хедонизъм и атеизъм през последното столетие и отпадането на множество морални и етични норми в обществото, мнозинството от нашите съвременници биха казали, че нищо особено не се е случило по въпроса за абортите и защитата на живота през 2020-та година. Просто жените, които са искали да прекратят бременността си и да се отърват от нежеланото бебе, което носят, са направили това, което биха направили и по всяко друго време. И в един смисъл ще са прави, понеже обществото ни до момента не е направило, а и не прави нищо в защита на живота на неродените, които подлежат на абортиране:
- Нямаме истински консултации с медицински лица, които да обяснят на жената какво наистина се случва с бебето в нейната утроба, когато го абортира – подписва се само един „мъгляв“ документ за информирано съгласие с минимални рискове от анестезията и операцията.
- Нямаме съветване с психолог, който да каже на жената какви биха могли да бъдат евентуалните последици за нейното психическо здраве и състояние след извършването на медицинската процедура за аборт.
- Нямаме социални работници, които да информират жените как биха могли да запазят детето си и да получат социална подкрепа за неговото отглеждане и развитие.
- Но най-вече нямаме критична маса от граждани, които да ценят живота достатъчно и да го защитават, не само когато принадлежи на вече роден индивид, а и на всяко неродено човешко същество – без значение на неговия стадий на развитие, или социалното и здравословното състояние – на него и на родителите му.
Кризата с коронавируса със сигурност се е отразила на броя на абортите в България и по света. Още не знаем със сигурност как, но предполагаме, че абортите са се увеличили, каквото и да говорят статистиките в момента. Знаем, че изплашените жени, които имат лесен достъп до процедурата за аборт, попаднали в затруднение и несигурност, сами или подтикнати от роднини и близки, могат да направят по-лесно компромис с майчиния си инстинкт. Каквото и да покажат данните, ние вече имаме наблюдение, че абортите не спряха по време на пандемията и докато твърдяхме, че искаме да спасяваме сравнително малкия процент реално разболели се от COVID-19, милиони ценни човешки животи на невинни бебенца бяха погубени още в утробите на техните собствени майки, което е много жалко. Дано тези жени намерят сила за покаяние и Бог да им прости греха, който са извършили срещу Него, срещу себе си и срещу човечеството.
Автор: Ивайло Тинчев за Сдружение „Избор за живот“