Тази седмица разглеждах коментари в социалните медии по повод история (бел. ред. в САЩ), разказваща за ужасяващото изпитание на жена, преживяла зле извършен аборт. Служителите я изхвърлили от сградата на улицата, докато тя кървяла и молела някой да се обади за помощ 911. Коментарите бяха груби и безсърдечни:
„Звъни за помощ на 911?! Удивително колко бързо животът става важен, след като вече става дума за нейния собствен.“
„Поне тя е успяла да се обади на помощ, преди да стане късно, за разлика от бебето си, което не е имало тази възможност.“
„Трябва ли да се чувствам зле? Защото не се чувствам така.“
Гневът на тези хора е разбираем, като се има предвид, че един невинен живот е бил загубен чрез извършения аборт: уникален човек с божественодаден потенциал е бил изагубен по време на процедурата.
Но не трябва да реагираме така. Одобряването на втори акт на насилие, този път над жената, е посегателство над човешките права по същия начин, по който абортът отнема правата на детето.
Жените и техните неродени деца са мишени на гиганти в индустрията за аборти като „Семейно планиране“ (Planned Parenthood), за да се печелят пари. „Семейно планиране“, най-голямата корпорация за аборти в САЩ, казва за себе си, че е с нестопанска цел, но има над 98,5 милиона долара свръх приходи годишно (бел. ред. над нужните за издържнане на организацията).
Бивши служители на „Семейно планиране“ обясняват, че организацията възнаграждава работещите в нея с „пица-партита“ за това, че са изпълнили поставените им квоти за аборти; тя е изобличавана, че отказва да дава точна информация за развитието на плода, за да може така да накара жените да се съгласят на аборт; а също има и видео записи как нейни представители обсъждат продажбата на абортираните части от бебешките телца с цел печалба.
Абортът е злоупотреба с жените в момент на изключителна уязвимост. Поради това трябва да осъзнаем, че много жени, след като са извършили аборт, също са пострадала страна от измамата на индустрията за аборти.
Изследване на Института Елиът (Elliot Institute), организация, която изучава влиянието на абортите върху жените, показва, че 64% от абортите включват принуда, 79% от жените не са били информирани за други възможни решения, а 67% въобще не са получили предварителна консултация.
Резултатите от това проучване и следните показания на жени за преживяното след аборт показват измамата и последствията от процедурата:
„Казаха ми, че абортът ще реши проблема ми и бих могла да продължа живота си, сякаш никога не съм била бременна. Казаха ми, че семейството ми няма нужда да знае. Това, което не ми казаха, обаче е, че споменът ще ме преследва до края на живота ми.“
„След като лекарите казаха: ‘Всичко е наред’, моят свят се разби. Усетих как сърцето ми се разби.“
„Спомням си, че когато абортът завърши, извиках толкова силно, с толкова пронизителен вик, че стреснах всички. Тогава крещях неконтролируемо. Това беше ужасно преживяване.“
Това са викове на потиснатост и мъка, а не на свобода.
Статистиката показва, че 36% от жените са имали мисли за самоубийство, след аборт, който са направили; 62% смятат, че не могат да си простят; а 60% описват това, което са почувствали като „част от мен е умря“.
Явно тези жени са наранени и се нуждаят от нашето състрадание и любов.
Трябва да насочим гнева си към индустрията за аборти и да започнем да гледаме на жените извършили аборти по-скоро като на вторични жертви на абортите – жертви на индустрията за много милиарди долари, която притиска жените да абортират, твърдейки, че тяхното дете е „купчина клетки”, лъжливо казвайки им, че нямат друга възможност, а също и че не могат да постигнат мечтите си, целите си и кариерата си, ако паралелно с това са майки.
Абортът е най-голямата несправедливост на нашето време, убийство на най-уязвимите ни малки момчета и момичета, преди те да имат шанса да поемат първия си дъх – и това трябва да приключи. Нека се уверим, че достигаме сърцата на жените с любов, за да могат те да изберат живота, но и да достигнем сърцата им с любов, дори са избрали аборта, за да могат да се излекуват, вместо да втвърдяват сърцата си с омраза.
Автор: Девин Сена
Източник: Live Action
Оригинална статия: https://www.liveaction.org/news/we-must-treat-post-abortive-women-with-compassion/
Превод: Диляна Николова за Сдружение “Избор за живот”
