Един симпатичен малчуган днес навършва една годинка, а майка му празнува не само това, че детето ѝ има рожден ден, а и правилното решение, което е взела.
Ж.А.* казва, че точно преди една година е послушала сърцето си, и разказва в детайли:
С мъжът ми винаги сме искали да имаме три деца, но когато разбрах, че съм бременна с третото, другите бяха навършили една и две годинки само преди няколко месеца – бяха много малки. Грижехме се за тях сами в нашия град, защото бабите бяха в София. Живеехме на квартира, имахме висока вноска по кредит и т.н. – все неща, които ме караха да мисля, че „не е сега моментът“. Отделно, по цял ден бях сама с децата и смятах, че чисто физически няма мога да се справя. Сама в друг град, без приятели, роднини и близки… Доста потисната се чувствах тогава.
Заради всичко това мислех че правилното решение е да прекратя бременността си.
Но, от друга страна, знаех, че това е мое дете. Още от първия миг, в който видях двете чертички, в мен се бореха различни чувства; не можах да го приема като ембрион без душа. Чудех се: „Как ще живея после, ако убия детето си? Но как бих живяла, ако го родя?“
И така, 2 седмици след като разбрах за бебето, тръгнах с готовите изследвания към болницата, за да направя аборт. По пътя се разплаках за пореден път… Бях объркана, но намерих сила да променя решението си – отбих се в хипермаркета, напазарувах и се прибрах у дома. Не отидох в болницата.
Винаги съм вярвала в Бога. Чувствах че Го предавам, а винаги съм усещала Неговата помощ. Осъзнах, че Господ няма да ми прати нещо, с което не мога да се справя!
Предната вечер си бях пожелала да сънувам някой от починалите ми близки, за да ми даде знак какво да направя и действително сънувах втория ми баща. Вторият ми баща беше този, който беше като „втори шанс“ за мен и за близките ми. Той винаги беше ни помагал за всичко, до последно; и аз се реших – детето трябваше да се роди! То трябваше да има също своя шанс за живот, както и аз, и моите близки.
Това беше моето дете, обичах го и ако бях направила аборт, нямаше да мога да живея с това решение до края на живота си. Затова и реших, че нещата са много прости: Бог ми изпраща нов живот и аз трябва да му дам шанс да живее! Коя съм аз, че да решавам кой има право на живот?!
Днес празнувам рождения ден на детето си, но празнувам и едно от най-добрите си решения!
Ж. А.
13.11.2019 г.
* От съображения за конфидениалност, майката реши в края на текста да се изпишат само инициалите ѝ и да не се публикува истинска снимка на детето. Снимката към публикацията е само илюстративна.
Споделено за Abort.bg чрез Диляна Николова, председател на Управителния съвет на Сдружение “Избор за живот”
Редактор: Ивайло Тинчев
