Когато била предупредена, че неродената ѝ дъщеря няма да оцелее, Сандра Нотман, още докато била бременна, започнала да планира кръщенето на своето бебе заедно с погребението му.
Дейли мейл съобщава, че Сандра и мъжа ѝ Андрю, помолили свещеник да бъде в болницата, когато дъщеря им се роди, за да може тя да бъде кръстена. Скърбящата двойка избрала също и ковчег и рокля за погребението на дъщеря им.
Лекарите не давали друг шанс на семейство Нотман, освен че дъщеря им ще се роди мъртва или ще умре малко след това.
Но тя не умряла.
Днес дъщерята на семейство Нотман Рейчъл е на 25 и се чувства много добре. Рейчъл е завършила колеж по моден текстил, сгодена е и ще се омъжва според доклада. Въпреки, че здравето и продължава да е проблем за нея, тя е щастлива, че е жива.
„Надявам се, като разказвам моята история, да дам надежда и на други. Аз съм живото доказателство, че там където има живот има и надежда. Винаги“, казва Рейчъл пред Дейли Мейл.
Родителите ѝ казват, че лекарите установили проблем при бременността с Рейчъл при ултразвуков преглед още в далечната 1991 година.
Ето още от доклада:
И така ултразвукът потвърдил, че нероденото дете на Сандра има поликистозно бъбречно заболяване /ПКЗ/, наследствено състояние, което причинява многобройни кисти в бъбреците и може да доведе до бъбречна недостатъчност.
Въпреки, че ПКЗ не винаги е фатално при бебетата, консултантът на Сандра сметнал, че в нейния случай ще е.
„Никога няма да забравя момента, когато ми казаха, че бебето ми ще умре при раждането, казва Сара. Аз избухнах в сълзи. Андрю беше разбит.“
„Аз съм католичка и исках да имам моето бебе и да го кръстя, дори и да живее само няколко минути.“
Сандра казва, че лекарите я окуражавали да направи аборт, но тя отказала. Тя казва, че ако Рейчъл се била родила жива, тя искала да има шанса да я подържи поне за кратко.
Според доклада, Рейчъл се родила на 25 октомври 1991 г. Когато акушерката донесла новината, че Рейчъл се е родила жива, Сандра не могла да повярва.
„Бях толкова благодарна, че не се съгласих да направя аборт, който щеше да прекъсне животът на моето бебе,“ казва тя.“…Беше много стресиращо, но това беше чудо.“
Рейчъл е преместена бързо в друга болница, която е специализиран в бъбречните заболявания. В един момент лекарите помислили, че тя има умствен проблем и препоръчали да и се прекъснат живото поддържащите системи, според доклада.
„Аз ридаех неконтролируемо“, си спомня Сандра. „Но при пристигането ни една лекарка се развика, че „черният облак“ в мозъка на Рейчъл е изчезнал. Тя показвала признаци на живот, като правела леки движения.“
Перспективите за бъдещето на Рейчъл започнали да се просветляват. Няколко седмици по-късно родителите ѝ вече можели да си я вземат в къщи. Лечението продължило и лекарите предупредили родителите да не бъдат прекалено оптимистични, според доклада.
Един лекар казал, “Ще бъдете щастливи ако тя живее една година“, спомня си Сандра.“ Той казвал това всяка година, докато Рейчъл станала на 5.
Повече от двадесет години след това семейство Нотман казват, че искат да споделят историята си и да дадат надежда на други семейства, които имат подобни проблеми.
Случаите като този на Рейчъл винаги са смятани като пример за това защо абортите трябва да бъдат легални. Както и да е, нейната история показва, че лекарите не винаги са прави и поставянето на диагноза не е лесно. Ако родителите ѝ бяха послушали съвета на лекарите да направят аборт, тя нямаше да е жива днес.
Животът е непредсказуем и историята на Рейчъл е прекрасен пример за това защо всяко едно неродено дете заслужава шанс да живее.
Автор: Микаиа Билгър | Лондон, Англия
Източник: LifeNews.com
Оригинална страница: http://www.lifenews.com/2017/03/31/they-told-her-parents-she-would-die-at-birth-look-at-her-25-years-later/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
