Цикълът ми закъсня и аз незабавно си представих, че съм бременна. Беше два сутринта, когато започнах да си мисля какво ще стане ако наистина съм бременна? Така, че си взех тест. Оказа се положителен и аз незабавно започнах да плача от страх, защото живеех в много строго семейство. Знаех, че майка ми няма до го приеме.
Бях в петата седмица, когато открих, че съм бременна. Вътрешно бях въодушевена – държах си коремчето, говорех му, правех му снимки. Моят приятел искаше да го задържа. Знаех, че в края на краищата и трябва да кажа на моята майка и така и направих седмица и половина по-късно. Тя ме убеди да направя аборт, но аз не бях достатъчно силна да и кажа не! Аз се страхувах от нея. Аз живеех в нейната къща, карах нейната кола, ядях храната, която тя готвеше. Имам предвид, че не исках да я разочаровам. Освен това, аз и приятелят ми далеч не бяхме финансово стабилни, за да можем да се справи сами с отглеждането на бебе. А аз определено не исках да се появя бременна в гимназията. Бях толкова благовъзпитано дете, би било разочароващо за всички.
Но гледайки назад, на кого му пука?!!!!!! Аз никога няма да видя онези хора отново! Винаги съм искала да живеем самостоятелно с мъжа ми, после да имаме деца, но нещата от живота са толкова неочаквани. В 8-мата или 9-тата седмица майка ми ме заведе в “Семейно планиране”. Моят приятел беше там. Той дори не разговаря с мен, защото беше бесен, че ще убия нашето дете. След като процедурата приключи, ние и двамата плакахме в обятията си. Майка ми не показа никакви емоции. Бях разочарована от себе си, че ѝ позволих да определи дали моето дете ще живее или не. Съжалявам, че не бях достатъчно силна.
Сега е август, месецът, през който трябваше да се роди моето бебе. Щях да стана майка. Седем месеца по-късно и все още ме боли. Винаги ще ме боли. Това беше първото ми бебе, нашето първо бебе. Вярвам че щеше да бъде момиче. Щях да имам дъщеря. Толкова много ми липсва. Толкова съжалявам.
Автор: Анонимно, млада жена на 18 г. от Мериленд, САЩ
Източник: Abort73.com
Оригинална страница: http://www.abort73.com/testimony/2045/
Превод: Диана Македонска за Сдружение “Избор за живот”
