Един добър приятел намери тази снимка на моите деца преди няколко седмици и я пусна във Фейсбук. Бях прикован от нея. Чудя се дали виждате това, което аз виждам?
Очаквам напълно непознати хора, които гледат тази снимка да видят просто две сладки деца, които се канят да се целунат. Сама по себе си това е наистина една мила снимка. Надявам се те да ù се радват просто заради това.
Но за тези, които ще попаднат на нея в моя блог, или ме познават, знаят че момиченцето на снимката, освен че има сладки къдрици и издадени устни, за да целуне брат си, има и синдром на Даун. (Мисля също че тези, които ме познават едва от средата на двадесетте ми години ще бъдат също така изненадани от това какви красиви коси имат и двамата). Когато научат че момичето има Даунов синдром, много хора ще помислят първо: „О, виж тази сладка снимка на това момиче със синдром на Даун, което се кани да целуне братчето си.“ Такъв е света, в който живеем.
Но много, които познават Джулиет или знаят, че имам дъщеря със синдром на Даун, ще видят много повече в тази снимка.
Тези от нас, които са се грижили за деца със синдром на Даун могат да гледат снимката и да оценят толкова много други неща:
- Да видят колко добре тя държи главата си изправена, в резултат на ежеседмична физиотерапия предписана ù от услугите за ранна интервенция, по силата на федералния закон.
- Тя държи пастел и рисува, отново в резултат на сесии активна терапия за ранна интервенция на всеки два месеца
- На пода около тях има книги. Книги, които тя обича да разглежда и да произнася думите в тях, благодарение на говорната терапия и терапията в помощ на общото развитие.
Но това, което се надявам всеки да види на тази снимка е чистата любов между Джулиет и малкото ù братче Джеймз. И да оцени как никой не може да очаква подобна красота, когато тази диагноза бъде поднесена. Или поне аз не можех.
Нямам предвид, че не мога да разбера това че моето малко момиче обича малкото си братче. Имам предвид, че когато узнахме диагнозата, Джеймз не се беше родил и нямахме план да имаме друго дете. Вместо това бяхме посъветвани за вероятността да имаме друго дете със синдром на Даун, ако съпругата ми забременее отново.
Затова не можехме да очакваме, че само три години след като Джулиет бе родена, тя ще има двегодишно братче (когато тази снимка е направена); че те ще се обичат и ще обичат да играят заедно; ще прекарат студения зимен ден в дневната и ще оцветяват заедно; и спонтанно ще се целунат от обич.
Не можеш да очакваш всичко това, когато чуеш диагнозата, че детето ти има синдром на Даун. Но може да се случи. И когато стане, ще си живял с детето си, обичал детето си, грижил за детето си хиляди дни и десетки хиляди часове.
На нас ни се случи. Доказателството е в тази красива снимка.
Бележка на LifeNews.com: Марк У. Лийч е адвокат от Луизвил, Кентъки. Той служи в борда на директорите на Down Syndrome of Louisville и Down Syndrome Affiliates in Action, търговска асоциация на местните организации за подкрепа на родителите.
Автор: Марк Лийч | Вашингтон, САЩ
Източник: LifeNews.com
Оригинална статия: http://www.lifenews.com/2014/03/14/our-story-siblings-down-syndrome-and-unexpected-beauty/
Превод: Петя Кушева за Сдружение “Избор за живот”
