Семействата в Англия все по-често се сблъскват с лекари, съветващи ги да направят аборт при близнаци или тризнаци или в случаите, когато бебето е изложено на риск от заболяване от Синдрома на Даун или други вродени дефекти.
Но както Лондонският Дейли Мейл съобщава в своята обширна нова статия, все повече семейства отказват да прекъснат бременността.
Ето откъс от една окуражителна история:
Какво бихте направили, ако лекарят ви препоръча да абортирате дългоочаквано дете?
Това е покъртителна ситуация, в която никоя жена не би искала да попада. Но три майки все пак са се сблъскали с тази дилема поради различни причини. Те описват болезнените решения, които е трябвало да вземат и какво се е случило след това.
Кърсти Удхаус, на 37г., начална учителка, живееща във Файф, Шотландия, и съпругът и, Даниел, на 35г., механик, имат тризнаци – Остин, Елис и Дженсън.
Кърсти споделя: „Почти невъзможно е да се опише чувството, което изпитваш, когато лекарят ти каже, че ще имаш най-голям процент вероятност да родиш здраво бебе, ако абортираш останалите две в утробата си. Това е все едно да се оставиш някой да изтръгне децата от обятията ти. Винаги съм смятала, че мисията ми на тази земя е да стана майка, но опитите, които правихме с Даниел цели седем години, се оказаха неуспешни. В началото лекарите не можеха да намерят причина за безплодието ми. После се оказа, че имам проблеми с фалопиевите тръби, и се наложи да ги отстраним. Ин витро* оплождането беше единственият ми шанс да забременея.
До момента, в който разбрах, че съм бременна през 2011 г., вече бяхме преживели 3 неуспешни ин витро* процедури и една, която завърши със спонтанен аборт през 2010 г.
Петият опит щеше да бъде последният – вече бяхме свършили парите си и се чувствахме емоционално изтощени. Затова всичката ни надежда да станем родители, възлагахме на тази бременност и се молехме тя да бъде успешна.
В седмата седмица от бременността ме прегледаха с ултразвук и аз забелязах два сърдечни ритъма. Но когато лаборантката посочи третия, в стаята настъпи мълчание. Скоро лицето на съпруга ми се озари в усмивка, като разбра, че ще имаме едно бебе в бонус, но аз се притесних, защото знаех, че това ще направи бременността ми по-рискова.
Лекарят ни каза да се приберем и да дойдем отново след 3 седмици. Думите му бяха, че „природата си знае работата”, което значеше, че най-вероятно ще абортирам спонтанно поне едно от бебетата в следващите седмици. Когато дойдохме за новия ултразвук обаче, все още имаше три сърдечни ритъма – на двама еднояйчни близнаци и един разнояйчен. И нашите бебета, както вече бях започнала да ги наричам, имаха нормален размер.
Веднага ни пратиха за консултация с лекар, за да обсъдим възможностите. Той беше много прагматичен и каза, че въпреки доброто развитие на ембрионите, все още съществува 20 % вероятност от спонтанен аборт и на трите.
Нямаше как да знаем дали ще мога да издържа една толкова трудна и рискова бременност. За да увеличим шанса за раждане на едно здраво дете, лекарят препоръча да направим „селективна редукция” – да премахнем двойката еднояйчни близнаци.
Повече за тази история и още две други можете да научите на английски на адрес:
http://www.dailymail.co.uk/femail/article-2336613/Doctors-wanted-abort-children-So-did-mothers-strength-defy-them.html
* Статията се публикува, както е. Сдружение “Избор за живот” не подкрепя ин витро процедурите и смятаме, че след като животът започва от моментът на зачатието, ин витро оплождането на повече от необходимият брой яйцеклетки за имплантиране и тяхното последващо унищожаване е целенасочено отнемане на човешки животи. Смятаме също, че най-добрата алтернатива за тези, които не могат да имат деца по естествен начин, е осиновяването.
Автор: Стивън Ертълт | Лондон, Англия
Източник: LifeSiteNews.com
Оригинална публикация: http://www.lifenews.com/2013/06/06/doctors-told-them-to-abort-twins-or-disabled-babies-but-they-said-no/
Превод: Весела Митева-Костова за Сдружение “Избор за живот”
